История
Организацията на обединените нации обяви 1979 г. за година на детето и неговите проблеми. Това малко същество, което независимо в коя част на планетата се намира и какъв цвят на кожата има, еднакво силно желае да живее в мир и добри условия, да учи и да се развива.
По този повод спонтанно възниква идеята за организиране на международна среща на деца от цял свят, която впоследствие преминава в международно движение. Наред с утвърждаването на движението "Знаме на мира" с неговия девиз - "Единство, Творчeство, Красота", като традиция с огромен международен авторитет се заражда и осъществява идеята за построяването на паметник, символизиращ стремежа на децата от цял свят да живеят и да се развиват по законите на красотата.
Съвременност
Монументът "Камбаните" се намира на 14 км в източна посока от центъра на София, в подножието на Витоша.
Децата от цялата планета вградиха в този уникален паметник своята вяра в доброто и светлия утрешен ден, без войни и насилие.
В деня на откриването, 25 август 1979 г., строителите поставят в основите на Монумента капсула с обръщение на децата към идните поколения. Думите гласят: "Деца на бъдещето, приемете нерушимия огнен зов на безсмъртието - Единство, Творчество, Красота".
Монументът е създаден по идея на Людмила Живкова. Изпълнението е на творчески колектив с ръководител: склупторът Крум Дамянов, арх. Благой Атанасов и Георги Генчев, склупторът Михаил Бенчен и инж. Антон Малеев.
Строителството е осъществено за 30 денонощия от строителната бригада на Никола Павлов.
Основният архитектурен акцент на този уникален паметник са четири вертикални пилона, високи по 37 м, ориентирани към четирите посоки на света и спираловидна композиция от два полуринга на различни нива с камбаните. В горния край на четирите пилона е оформена пространствена сфера, представляваща света. В нея спираловидно са разположени седем камбани, символ на седемте световни континента. Тези камбани, отлети през 1982 г. в бронзолеярната на Синодалния комплекс в София от Иван Костадинов, са с общо тегло 12 тона, като най-голямата е с тегло 3650 кг. Освен като символ, те са предназначени като акомпаниращи инструменти при концертни изпълнения на основните музикални камбани - 18 на брой, монтирани в основата на пилоните. Те са отлети през 1979 г. и са подбрани и настроени от проф. Добри Палиев.
Като втора спирала около основното тяло са оформени бетонните модулни рингове с диаметър 60 м. Над 95 камбани от различни страни и обществени организации са монтирани и полусфери на тези рингове.
Водещите арxитектурно-тематични елементи на този грандиозен паметник - сферата, спиралата и камбаната - по неповторим начин са вплетени в цялостния ансамбъл.
Сферата от древни времена носи богато символично съдържание, като обозначава света и космоса, живота и вечността.
Спиралата се свързва със закономерностите в цикличността на еволюцията и развитието на живота с всичките му форми на проява. Тя е символ на духовната и емоционална приемственост.
Камбаната е символ на непреходността на духовните стойности. Тя е зов на миналото към бъдещето. Позната е в Европа от VІІ век, когато започва да замества дървеното клепало. В този случай възвестява единството на човечеството в името на един по-добър свят. Камбаната е антитеза на оръжието, символ на мира.
На централно място са монтирани и три паметни плочи:
- "На децата от света" от Амади Майхтар М'Боу - генерален директор на ЮНЕСКО, 25 август 1979 г.
- "За художественото творчество на всички деца в света и за "Знаме на мира" от проф. Брайън Алисън - президент на Международната организация за образование чрез изкуство, м. септември 1984г.
- По случай срещата на Националнита комисии за УНИЦЕФ в София през 1982г. "За добруването и щастието на всички деца" от Джеймс Грант - изпълнителен директор на УНИЦЕФ
В основата на пилоните е монтиран барелеф, посветен на вдъхновителката за създаването на Монумент "Знаме на мира" - Людмила Живкова.
С площ от около 106 декара, около паметника се простира Международният парк на децата от света. По повод първата детска асамблея през 1980 г. и от участниците в Световния парламент на мира, състоял се в София, са донесени и засадени първите растения от 35 страни. В годините по-късно са подарени на този парк общо 346 вида дървета и храсти от 63 страни. По-топлолюбивите от тях са засадени в Ботаническата градина на БАН. Парковото пространство включва още алеи и пътеки за разходка, площадка за рисуване, изкуствено езеро и паркинг.