Емблема на Бразилия: Жаклин Илиева, 6-в клас

***

 ЕДНО ГЕОГРАФСКО ПЪТЕШЕСТВИЕ

в света на природните зони
 

В момента пътувам с един джип. Олеле, лошо! Джипът затъна! Уф, целите ми обувки станаха червени от тази кал. Тук е толкова горещо и влажно и май след малко ще завали. Тревата на някои места ми стига до кръста, а дърветата са огромни и от тях навсякъде висят лиани. Майчице, вижте ягуара! Не го ли виждате? Огромен е и е адски бърз. Ооо, там има колибри! Божичко, тази горила идва към нас! Май да бягаме, а? Бягайтеее!!! Скрих се в едни храсти. Леле, там има водопад! Прекрасен е. Тук просто е удивително! Ей, хора къде сте? Слава богу, ето ви! Хайде да избутаме джипа и да си ходим, че чух гръмотевици! Бутайте, бутайте! Най-после успяхме. Да се махаме - започна да вали!

Беше много яко. Ще дойдем и утре, нали хора?


 Сета Райнова, 5-б клас

преподавател: Илонка Цонева

***

 Езерото Титикака

Да се запознаем с езерото Титикака - едно от най-магичните езера в света и най-високото на планетата.
В най-дълбоката част на Тихия океан имало великолепен дворец от скъпоценни камъни. Там живяла прекрасната дъщеря на Нептун Икака. Тя излизала върху вълните на океана и пеела и свирела на лира. При една буря се явил млад мъж на име Тито. Двамата се влюбили. Икака наредила да построят дворец на острова, където заживяла щастливо с Тито. Една богиня им завидяла на щастието и казала на Нептун. Богът много се разгневил и с помощта на ветровете ги прогонил. Те полетели и паднали в долината Ямпу в Южна Америка. Тито като смъртен паднал и издъхнал, а Икака като богиня оцеляла. Изпълнена с мъка тя превърнала Тито в хълм и докъдето той се простирал, тя го изпълнила в огромно езеро със сълзите си. И тук до ден днешен двамата влюбени живеят заедно.
Имената на двамата влюбени - Тито и Икака образуват името, което до днес носи езерото Титикака.
Това е една от легендите разказвани за това прекрасно и странно езеро, където времето е спряло
В миналото е било свещеното езеро на инките и в него са преплетени боговете, историята, легендата …В недрата му се намира древния изгубен град Уанаку, а на 20 км от езерото, града за който се счита че е с извънземен произход - “града на мъртвите” – Тиохуанако. За него местното индианско население говори със страхопочитание. Планините, които го обграждат са високи повече от 6000 м. Някога градът е бил голям и могъщ и сградите били построени от гигантски каменни блокове, Стените на храмовете са украсени с барелефи, с величествена врата на слънцето, изпъстрена с фигури на животни и тайнствени йероглифи, които никой не е разчел досега.
Днес Титикака е най-високото плавателно езеро в света за големи кораби. Всъщност е голямо вътрешноконтинентално море с невероятно син цвят на фона на заснежените планини, покрити с ледници сред високите Анди. Във висините прави кръгове огромен орел-кондор. Всичко изглежда толкова близко, като че ли може да се докосне с ръка.

Околностите на езерото са гъсто населени, главно с индианци. Неговото крайбрежие е важен селскостопански район в Андите. Развити са примитивно земеделие, отглеждане на лами и риболов. Езерото е много богато на риба.
 

Християна Мирова , 6-б клас
преподавател: Илонка Цонева

***

  Пътешествие в Андите

 

Ето ни и нас! Аз и моят местен водач пристигнахме на едно плато високо в Андите. Той познава планината и бляскавите ледници тук като дланта си. Смята, че е потомък на най-голямата империя в Южна Америка – тази на инките. Стигаме до едно възвишение накрая на платото. Там той ми показва една огромна кръгла медна руда. Тя е двадесет метра в диаметър и има прекалено малко примеси. Местните смятат, че това е метеоритът, убил динозаврите преди 65 милиона години. Прекосяваме това възвишение и пред нас се открива невероятна гледка – езерото Титиката (най-високото планинско езеро в света) и малките дървени къщички около него. Разбира се има и големи каменни къщи, но и няма нито една от бетон или някакъв обичайно използван материал за строежи в днешно време. Всичко е толкова тихо и чисто, а малките традиционни лодчици весело се клатушкат на повърхността на езерото и създават спокойствие. Влизаме в една местна къщурка и се оказва, че вътре е толкото уютно, а леглата и столовете са много по-меки от тези, които използваме сега. Престояваме няколко часа, за да се полюбуваме на красотата на това място. Местните ни дават да опитаме току-що уловена риба. Тя е невероятна и ни подаряват една кошница за изпът. След това продължаваме нататък. Сблъскваме се с прекрасната природа тук. Изведнъж чуваме странен звук. Поглеждаме нагоре и виждаме нещо страхотно – кондор! Най-голямата птица в света прелита над нас и за момент спира слънчевите лъчи. Дори и моят водач не бе виждал величествената птица с размах на крилете до три метра! Който не е видял кондор на живо, не е живял истински! Тази царска птица лети толкова грациозно, че дори орелът не може да се сравнява с нея.
Оттърсваме се от шока и продължаваме напред. Вече сме на около 2 500 м надморска височина и сме малко уморени. Имаме късмет – стигаме до едно малко индианско селище. Срещаме се с един човек, който отглежда и понякога продава лáми. Решаваме да не спираме в селото, а направо да продължим, яхнали по една от „камилите на Южна Америка”. За щастие този човек има три в излишък и затова ние можем да вземем точно колкото ни трябват – две. Потегляме отново през прекрасната природа на Андите. Скоро стигаме целта си – Ла Пас – столицата на Боливия. Там предаваме лáмите на хора от резервата „Хуаскаран” в Перу, които ще ги заведат именно там.
Това беше най-невероятното пътешествие и никога няма да го забравя. Дори и днес сме добри приятели с моя водач и планираме скоро да посетим Северна Америка. Безкрайно много препоръчвам на всеки задължително да посети това място, защото никъде другаде няма лáми,  няма езеро Титикака, няма кондори!                        
 

Иван Кирилов,6-в клас

преподавател: Илонка Цонева                                                         
 

***

  Пътешествие в Рио

Аз и моето семейство отидохме в Рио де Жанейро тъкмо навреме за карнавала. За жалост не можахме да останем до края на едноседмичното събитие, но за трите дни, в които бяхме Рио се насладихме на цветни и разнообразни костюми на участниците в него. Тазгодишният карнавал съвпадна с футболен мач, така че улиците бяха дори по-оживени от обикновено. По тях се разнасяше аромат на кафе. Хора от всички краища на света бяха в Рио, едни заради карнавала, други заради спортното събитие, трети - за да разгледат забележителностите на града и да се насладят на природата.

През първия ни ден аз и семейството ми посетихме зоологическата градина на Рио. В нея видяхме разноцветни папагали и други екзотични птици и животни. Тръгнахме си от зоологическата градина и се насочихме към ботаническата. Растенията бяха предимно екзотични палми и други местни растения като какаово дърво, водна лилия, орхидея, памучно дърво и много видове лиани. Палмите растяха навсякъде и заливаха улиците и площадите със зеленина.
На следващия ден, отпочинали и заредени с любопитство, се отправихме към Националния исторически музей, който разглежда историята на Бразилия още от колониални времена. На път за стадиона Маракана минахме покрай църквата Сан Франциско, Националната библиотека и Кметството. Самият стадион беше огромен. Имаше хора, чакащи да влязат на футболния мач. Ние го пропуснахме, но посетихме статуята на Исус. Тя е висока 38 метра. Качихме се на един хълм, за да се насладим на гледката. Беше започнало да се смрачава и градът изглеждаше великолепно отвисоко. Светлините от къщите се отразяваха в океана, а пък стадионът просветваше в различни цветове. Искахме да отидем и на карнавала, но бяхме прекалено уморени и решихме да го посетим следващата вечер.
В последния ни ден решихме да се отдадем на заслужен отдих и да купим сувенири за близките ни хора. Вечерта отидохме на карнавала. Грандиозното събитие обиколи главните улиците на Рио във феерия от цветове. Хора от всякакви народности участваха в него. След няколко часа се уморихме и се върнахме в хотела. Така приключи нашето незабравимо пътешествие в Рио де Жанейро.
 

Стефка Илиева, 6-в клас

преподавател: Илонка Цонева