Защо трябва да почитаме родителите си?

     (втора награда в конкурса на Столична библиотека
 от 18.12.2008г.)

       Една от 10-те Божии заповеди е „Почитай баща си и майка си!”. Там не е казано „обичай”, а „почитай”. Бог иска от нас да почитаме родителите си, защото обичта е много по-малко от това да ги почитаме. Почитта означава че трябва да ги уважаваме, независимо от нашата преценка дали те заслужават това или не. Ако почитаме родителите си, то ние ги обичаме дори и те да не са безупречни. Да ги почитаме, това означава във всяка обстановка или ситуация и пред всички да можеш с чувство на гордост и уважение да кажеш : „Това са моите родители”.

     Почит към родителите проявява онова дете, което не само на думи ги обича, но се грижи за тях, помага им, послушно е и не ги огорчава!

     Почит към родителите проявява онова дете, което си спомня с благодарност как те са се грижили за него, когато е било болно или тъжно, как са го отглеждали и възпитавали с много нежност и любов.

     Трябва да почитаме нашите родители, защото те са нашите най-близки хора. Те се грижат за нас и се тревожат, когато сме разтроени или имаме проблеми. Те винаги и във всяка ситуация ни обичат и защитават. Не трябва да ги обиждаме, нагрубяваме и да искаме много от тях. Всеки родител иска да даде най-доброто на своето дете. Ако не ни обичат, защо са ни завели да учим в училище, където имаме възможност да станем знаещи и можещи, един ден да станем важни и достойни хора в обществото. Родителите заслужават нашата признателност, грижа и обич дори само заради това, че са ни създали за живот.

     Често мисля за това, че нямам баща и тогава ми става тъжно и плача. Така ми се иска и аз да имам баща, който да се грижи за мен, да играем заедно, да ме води за риба, да ме качва на гърба си на конче, да бъде другар на мама! Когато мама разбере, че съм тъжна заради това, идва при мен и ми казва: „Ти си моето силно момиче!Щом Дядо Боже е преценил, че трябва да сме сами, значи Той вярва, че ние сме силни и ще се справим с всичко”. Мама често ми напомня, че има много дечица по света, които си нямат никого, които си нямат нито мама, нито татко. Да зная, че е така и аз се стягам в такъв момент и се опитвам да бъда силна, но често ми е трудно. Хората които имат баща до себе си сигурно са щастливци! Но, както казва мама, не винаги имаме това, което ни се иска. Тя често ми повтаря – „Не мисли ,за това, което нямаш! Мисли за това, което имаш!”И зная, че тя е права…

     Аз съм щастлива, че имам мама до себе си! Тя е винаги до мен, когато се нуждая от съвет или помощ. Когато съм болна, разплакана или объркана, тя ме прегръща нежно и ми дава толкова много обич. Връща се вечер уморена от работа, но винаги има сила за една усмивка и топла дума за мен. Как може да не почиташ тази, която те дарява с толкова топлина и нежност?! Но как трябва да се почита този, който те е изоставил и никога не те е потърсил? Който не те е хванал един път за ръчичка, когато те е било страх. Не зная!? Може би, когато порасна след години ще разбера, но сега ми е толкова трудно…

    Защо трябва да почитаме родителите си?

      (номинация за награда в конкурса
на Столична библиотека от 18.12.2008г.)

      „Почитай баща си и майка си!” – това е петата Божия заповед. Родителите са създатели на живота.  Те отглеждат и помагат на децата си, докато са малки. Когато станат по-големи,  им дават ценни съвети в живота, защото те са го преживели и имат опит.  

      Човек не си избира родителите. Тяхното добро име е най-ценното наследство за децата. Сърцето на майката е неизчерпаем извор на чудеса. А желанието на всички бащи е синовете им да осъществят това, което те не са успели.

      Човек се учи цял живот и може би е трудно да опознае себе си, докато не се сблъска с действителността и не усети ударите на съдбата. Когато сме малки, родителите ни се страхуват да не се нараним, а после искат да ни подсигурят най-доброто бъдеще и да ни дадат начален старт в живота. Майката прекарва много безсънни нощи, за да успее да свърши всичко, свързано с нейната рожба. Въпреки това съществува конфликт между поколенията, без който не може.

     Според мен ние децата трябва да почитаме, уважаваме и обичаме родителите. Те са ни дали живот и са ни отгледали. Въпреки че понякога се караме,  ние се обичаме и  си оставаме едно семейство.

Иван Симеонов

VІ в клас НУКК

* * *

    Защо трябва да почитаме родителите си?

(номинация за награда в конкурса
на Столична библиотека от 18.12.2008г.)

     Какво са родителите? Родителите са продължители на живота. Те са първите, които виждаме, когато се появяваме на този свят. Те са тези, които ни създават и отглеждат, които ни правят хора. Те ни запознават със заобикалящия ни свят, насочват ни към правилните решения, съветват ни в трудните за нас моменти. Те ни утешават, когато грешим, но и ни помагат да се изправим и да продължим напред. Всяка болка и проблем стават по-малки и незначителни, когато са споделени с родителите. С мъдростта си и обичта си към нас те успяват да ни насочат в правилната посока, и стъпка по стъпка ни подготвят за утрешния ден, в който сами ще поемем по пътя си.

      За мен моите родители са най-хубавото нещо на света. Целувката на мама сутрин, усмивката на тати, любовта и нежността, с които са пропити думите им, ме правят по-спокоен, по-добър, по-щастлив. Не бих искал да се поставя на мястото на онези деца от домовете за сираци, които никога не са усетили майчина ласка и бащина закрила. Самотни, изолирани и нещастни, те са пример за това колко безценни са родителите.

     „Почитай  баща си и майка си!” – това е петата Божия заповед и тя е поставена веднага след заповедите, отнасящи се до задълженията ни към Бог. Почитта към родителите не е само обич, но и уважение. Ние почитаме родителите си за това което са направили за нас, за нещата, от които са се лишили, за да ни отгледат, за сигурността, която са ни дали. Да почитаме родителите си означава да им се отплащаме за грижите с обич и с внимание; да бъдем до тях, когато имат нужда, така,  както те са били до нас в трудни моменти; да ги обичаме, въпреки грешките им и да не ги огорчаваме. 

      Когато порасна, бих искал да се отблагодаря на родителите си за грижите, вниманието и любовта, с които ме обграждат.  Когато и аз стана родител, бих искал да успея да предам на моите деца онова сладко чувство на сигурност, задоволство и спокойствие, което изпълва живота ми сега. Това ще бъде най-голямата благодарност за грижите на моите родители.

Кирил Антонов
VI в клас

НУКК 

* * *

    Защо трябва да почитаме родителите си?

(номинация за награда в конкурса
на Столична библиотека от 18.12.2008г.)

      Трябва много да ценим родителите си, защото те са ни  родили отгледали и винаги  са  до нас и в лоши и в добри моменти. На родителите си можеш да кажеш всичко това, което не можеш  да кажеш на твой приятел например.

      Трябва много да пазим и ценим близките си хора, да не ги ядосваме, да не им причиняваме болка и страдание заради нашето поведение. Има деца, които не обичат родителите си,  и аз,  честно казано, не мога да ги  разбера.

Аз почти винаги подкрепям моите родители в решенията им, както и те -  мен. Животът е много труден, когато нямаш близък  човек до теб.

      На празниците аз си прекарвам страхотно. С  тях винаги е весело и къщата е пълна! Сега ще ви разкажа за една празнична семейна Бъдни вечер. 

       Една хубава и  много студена нощ аз и моето семейство се готвехме за най-чакания празник  през цялата година -  Бъдни   вечер.  Най-сетне седнахме на масата и  първото, което направихме според българската традиция, беше да разчупим питката.

      След  това започнахме да хапваме от другите ястия  и така  отмина половината   вечер. Настъпи   полунощ и  започнахме да разопаковаме подаръците си.   На другия ден спахме до много късно.  Хубаво е да си у дома с хората, които обичаш!
 

Емилия Емилова
VІ в клас 

НУКК

* * *

    Защо трябва да почитаме родителите си?

(номинация за награда в конкурса
на Столична библиотека от 18.12.2008г.)

      Никога не съм се замислял защо трябва да уважаваме родителите си. Може би, защото винаги съм виждал уважението, което те изпитжат към своите родители. И всичко това ми се е струвало естествено. Но сега, когато се замисля, откривам толкова много причини,  да ги обичам и уважавам.

      Според мен ние, децата, трябва да уважаваме родителите си, защото те са ни създали и са ни дали вяра в живота. Показали са ни пътя към успеха, грижили са се толкова години за нас. А ние трябва да им се отблагодарим най-малкото с уважение към тях.

      Спомням си, когато бях малък, всяко лято ходехме на един високопланински язовир. Там големите деца ни плашеха с мечки и други диви животни, които нападали хората. Една вечер седяхме около огъня и си раказвахме интересни истории. По едно време чухме странно шумолене в тъмното. Аз се упалших и хванах баща ми за ръка. Бях сигурен,че е мечка. Той ме успокои и заедно отидохме да проверим от какво идва шумът.Оказа се, че това е малко бездомно кученце, което търсеше храна и подслон. Ние го приютихме в нашия лагер. От тогава вече не се страхувам от тъмното и знам, че родителите ми винаги ще ми помагат да преодолявам страховете си и да бъда смел.

      За съжаление в живота има и много несправедливости. Има хиляди деца, които са лишени от радоста да имат родители. А има и  други, с които се отнасят зле, и тези деца още от малки срещат в живота вместо любов и разбиране - грубост и унижение.

      Аз се чувствам късметлия, че мога да споделям всичко с родителите си. Те ми вярват и ме вдъхновяват, когато се чувставам несигурен.Обичта ми е много голяма и ме кара да споделям всичко с тях, защото те ще ми дадат най-правилния съвет. Иска ми се всички родители да мислят само най-доброто на децата си и да се отнасят добре с тях, защото няма по-голяма радост от тази, да се върнеш в родния си дом,  където те очаква топлина, радост и спокойствие!

Виктор Кузов
  VІ в клас

НУКК

* * *

    Защо трябва да почитаме родителите си?

(номинация за награда в конкурса
на Столична библиотека от 18.12.2008г.)

     Родителите са наши създатели. Те са ни отгледали, пазили, възпитали, обградили с обич,  разбирателство и семейна топлина.

     Звучи ни лесно и елементарно, но всъщност не е.  Независимо колко ни се карат или наказват, те винаги искат най-доброто за нас. Защо си създават допълнителни грижи, безсънни нощи и безброй трудни моменти?

     Може би,  защото искат да оставят нещо на този свят носещо частица от тях самите… Нещо което обичат, нещо, което и друг да обикне.

     Отглеждането на деца не е част от живота, което всеки изживява. Някои хора копнеят за детска ръчичка до себе си, тяхно малко създание, което да опазят, на което ще се радват, което да радва и тях. Те са готови на всичко, за да го имат.

     Някои деца пък искат да имат свои „мама и тати”, които да уважават и обичат. Понякога родителите не могат да преодолеят трудностите на нашето отглеждане и за това не е виновен никой, защото Бог така е решил… Ние не можем да съдим родителите си, никой не можем да съдим.

      Но каквото и да се е случило и каквото и да се случи, ние винаги трябва да имаме уважение към нашите създатели.

Мануела Занева
VІ а клас
НУКК

* * *

    Защо трябва да почитаме родителите си?

(номинация за награда в конкурса
на Столична библиотека от 18.12.2008г.)

    Причини за това има много.

     Моят случай е по-сложен, защото мама и татко са се развели още когато съм била едва на годинка, но ще разкажа част от живота си, за да покажа колко много е направила за мен мама и каква е причината за безкрайното ми уважение и почит към нея.

     От малка ме гледат мама, баба и дядо, но хайде да не се отклонявам от темата. На мама аз дължа всичко. Откакто съм се родила,  ме е гледала сама и не е имало много хора, на които да разчита, защото обстоятелствата ни принудиха още когато бях на 5 години да заминем от Варна за София. Но баба и дядо останаха там.

     От тогава мама пое всички грижи. Тя работеше, гледаше ме, вършеше домашната работа и въпреки че това не беше никак лесна задача, тя се справяше.

     Пораснах, беше време за изпита за първи клас в лицея. Мама ми отделяше цялото си свободно време, за да успея. С всичкия този труд постигнахме чудесни резултати - приеха ме.

     Постепено започнах да помагам на мама в домакинската работа, за да може и тя да си почива от време на време. Но каквото и да правя няма как да й се отплатя за стореното, но пък обичта ми към нея е БЕЗГРАНИЧНА.

     Нещата се стабилизираха - мама свикна с новата работа, а аз -  с училището. Наскоро тя си намери много сериозен приятел и е още по-щастлива. Заживяхме заедно.

     Благодарение на мама аз живея един прекрасен живот,  изпълнен с обич. Не искам друго семейство! Не искам друг живот! Искам само да знам, че мама ще е винаги до мен.

 
     Аделина Кирова
VI в клас

НУКК

* * *

    Защо трябва да почитаме родителите си?

(номинация за награда в конкурса
на Столична библиотека от 18.12.2008г.)

     Родителите са нещо свещено, което трябва да не подценяваме а точно обратното, защото те са ни създали, отгледали и винаги са ни подкрепяли и подкрепят.

     Без родители ние няма да получаваме толкова топла, нежна обич и грижи,а тогава човек става студен към другите,  защото той не е изпитал истинската обич, която само родител може да ти я даде. Този човек няма да може да създаде нормално здраво семейство, каквото трябва да е,  защото той не е усетил тръпката от това да те обича някой толкова силно като майката и бащата. Затова няма да може да прояви такава загриженост към децата си, която не е могъл да получи.

    Ако нямаме родители ние душевно изоставаме и страдаме, има празнота в душата ни, която трябва да се запълни.

     Ние винаги можем и трябва да им благодарим за това,  което са направили за нас.  Има деца които не знаят какво е обич,  но според мен всеки заслужава .да я получава.

     Обичайте, за да бъдете обичани – е моят съвет - и се радвайте на това, което имате,  защото нищо не е вечно.

     Душевното богатство е най важното, то е това,  което получаваш като искрена обич.
 

Стефани - Калина Стоянова
VІ в  клас
НУКК

* * *

    Защо трябва да почитаме родителите си?

  (номинация за награда в конкурса
на Столична библиотека от 18.12.2008г.)

     Ние трябва да ценим родителите си, защото те са хората, които са ни дали живот. Те са тези, които са ни отгледали и които се грижат за нас. Те не ни лишават от нищо.Те правят всичко по силите си, за да се чувстваме добре. Те ни учат на добро и ни възпитават. Те са до нас винаги, когато сме в добри и лоши моменти. Дават ни съвети как да се справим с даден проблем.

     Родителите са най-близките хора, с които можем да споделяме всичко. Те са най-ценното нещо за децата. Понякога ни се карат, ако сме направили нещо лошо, но го правят за наше добро, за да не се повтаря отново. Трябва винаги да слушаме това, което ни казват.

     На мен мама и тате често ми се карат, защото не винаги изпълнявам нещата, които са ме помолили да свърша.

     Мама и тате са ми най-добрите и най-близките приятели, които познавам. Аз ги обичам повече от всичко на света.

Мария Грозева
VІ в клас
НУКК

* * *

    Защо трябва да почитаме родителите си?

(номинация за награда в конкурса
на Столична библиотека от 18.12.2008г.)

     Родителите са нещо специално! Те са хората, в които винаги можеш да намериш утеха и разбиране. Родителят всъщност е много значим за твоето добро образование,  здраве и бъдеще. Ние децата трябва да се разбираме с родителите си,  да ги уважаваме и да ги почитаме. Добре е да осъзнаем, че не родителите са наши длъжници, а ние на тях дължим. Те са хората, заслужаващи доброто ни отношение.

     Понякога те грешат, но трудно признават това. Често забравят колко хубаво е да си дете и че не си израснал още,  за да познаваш света!

     Ние също правим грешки и когато родителите ни наказват, те го правят, защото искат да се научим. Не е лесно родителят да се постави на мястото на детето,  но още по–трудно е детето да се постави на родителското място. Защото житейският път, пътят на възрастния е вече изминат от самия него, а детето още се учи.

      Родителите имат много качества. Те са мъдри и могат да ни помогнат или обяснят нещата, които не разбираме. Други техни добри черти  като грижовност и любвеобилност са много ценни!

      Накрая ще разкажа:  
      Когато бях на девет години, помолих мама да ми купи скейтборд. Много деца в училище имаха и се бяха научили да ги карат. Нямах представа как се кара, но бях готова на всичко, за да го имам или поне да го пробвам. Мама отказа категорично. Обясни, че е опасно да се кара, без да знаеш правилата, но не я послушах! На другия ден, в училище помолих един съученик за неговия скейтборд. Той ми го даде и аз паднах още при качването. Нараних се. Тогава много съжалих, че не я послушах! Мама, която винаги има право!

      Затова, когато ще правим нещо, нека първо се допитаме до родителите, за да избегнем лошите последствия!

Йоана Василева
                                  VІ в  клас
НУКК

* * *

    Защо трябва да почитаме родителите си?

(номинация за награда в конкурса
на Столична библиотека от 18.12.2008г.)

     За да отговорим на този така задълбочен въпрос, първо трябва да се запитаме какво всъщност е родителството. Когато едно малко момиченце играе с куклите си в ролята на родител надали осъзнава каква голяма важност ще има тази роля в бъдещето, където куклите са човешки създания с реални емоции, пулсиращо сърце и крехка психика. Тогава цялостната психологическа картина на детето ще зависи от личния ти пример, от персонажа, който играждаш в очите му, и от начина, по който го възпитаваш.

     Да си родител не е никак лесна задача. Това е предизвикателство, пред което се изправяш, за да докажеш сам на себе си, че си израснал като личност, че си готов да обичаш безрезервно и да отговаряш със собствените си чувства за живота на детето си.

     Няма перфектни родители по простата причина, че няма перфектни хора, но има полагащи старание родители, които са истински достойни за възхищение и уважение.

     Много родители се опитват да втълпят на децата си правилния, в техните очи, път, по който да „плават” през живота, да им втълпят с какво е най-добре да се занимават в бъдеще. Това според мен е грешен подход. Всяко дете има скрити дълбоко в себе си талант, който наподобява скрита в мида перла. Както една перла има свое специално, неповторимо излъчване, така едно дете има своя дарба, която го прави уникално в огромното общество от хора с различни интереси.

     Родителите са достойни за нашата почит. Постъпките им са резултат от обичта, която изпитват към децата си, от старанието да ги предпазят. Важно е да дадеш право на избор на детето си, а ако то е добре възпитано, ще избере правилната посока в живота, ще насочва правилно действията си.

     Родителят е най-важният човек в обкръжението на подрастващите. В него те намират утеха в тъжните епизоди от живота, споделят радостта си от хубавите мигове и несполуките от ежедневието. Обичат го тъй силно, че без него се чувстват беззащитни пред изпитанията на живота, уязвими като красиви рози, останали без бодли.

     От своя страна родителят проявява разбиране или строгост в зависимост от преценката си. Той търси път към душата на  детето си и е готов да го обича безгранично и без предразсъдъци.

     Ето защо трябва да почитаме родителите си. Защото те са единствените, в чиито чувства можем  да сме сигурни, единствените, чиято любов към нас е така красива и истинска, че са готови на всякакви жертви в наше име.  

Лиана Евтимова
VІ а клас

НУКК

* * *

      Защо трябва да почитаме родителите си?  

(номинация за награда в конкурса
на Столична библиотека от 18.12.2008г.) 

     Всички деца трябва да уважаваме родителите си, защото ние сме хората, заради които те живеят, трудят се за нас, мислят за нас, искат да прекарват колкото се може повече време с най-святото за тях – детето, което са отгледали.

     Много хора не могат са имат деца заради здравословни проблеми. Но това не им премчи да си осиновят детенце, което да бъде обичано и гледано. Те създават здраво и сплотено семейство, защото не е важно кой те е родил, а кой ти е дал дългите години щастие, любов и разбирателство.

     Всеки родител трябва да се гордее с детето си, да го обича и закриля, защото животът е труден и не всяко дете може да преодолее последствията само. Всяко дете трябва да уважава безкрайно много майка си и баща си. Дълбоко в себе си всеки възрастен човек е едно малко дете, нуждаещо се от разбирателство, обич и уважение. Просто по-големите са минали по нашия път преди много време, изградили са си една стена, която да ги предпазва от тази игра, на която всеки играе ... ЖИВОТА !

Никол Толева

VІ а клас
НУКК

* * *

      Защо трябва да почитаме родителите си? 

(номинация за награда в конкурса
на Столична библиотека от 18.12.2008г.)  

     Родителите са начало на живота, първоначалното знание за него.

     Те ни дават първия дъх, първите уроци по честност и доброта. Родителите ни дават целия този свят – с толкова безрезервна любов, нежност, топли грижи и всеотдайност, че накрая това, което им остава, е почитта и уважението към тях от нас – децата. И ние трябва да им го отдаваме.Те го заслужават.

     Трябва да уважаваме родителите си, защото те поемат всички наши страхове, грешки и съмнения. Родителите прощават винаги без въпроса „защо” и обичат, без да искат нищо в замяна. Само тяхната любов не познава раздялата и е вечна.

     Какъв би бил денят ми без топлата целувка на мама и нейните простички думи: „Мама те обича.”

     Какъв би бил сънят ми без окуражителната прегръдка на татко след поредната лудория? С топла длан той отнема обзелата ме тъга и я слага някъде в сърцето ... и аз заспивам с усмивка.

     Уважаваме родителите, защото те са нашите най-верни и истински приятели, най-безкористни съветници. Те никога няма да ни предадат и изоставят дори да сме виновни.

     Уважаваме  родителите, защото те са нашите първи стъпки, нашите първи седем години и всичко след това....

Рая Мартинова 

VІ в клас
НУКК

* * *

      Защо трябва да почитаме родителите си? 

(номинация за награда в конкурса
на Столична библиотека от 18.12.2008г.)  

     Трябва да почитаме нашите родители, защото без тяхната помощ не бихме могли да се справим. Подкрепата, която те ни оказват, е важна – дават ни храна, вода, подслон, образование. Помагат ни в трудни моменти, а също и когато трябва да взимаме важни решения. Ние се учим от тях, те са като пример, който гледаме. Също така се грижат за нас и много ни обичат – неща, от които имаме нужда. Купуват ни всичко, което ни трябва, понякога ни водят на почивка – това доказва колко много ни обичат.

     Всички родители по света обичат децата си, независимо какви са те! И освен това правят всичко възможно, за да сме щастливи. Ние трябва да се учим да им помагаме, както те са ни помагали. Те са ни възпитали, изградили като личности и са стояли, стоят и ще стоят зад нас. Винаги ще ни подкрепят и няма да ни се сърдят, ако допуснем грешка. Докато още сме деца, те ни показват как да се справим по-нататък в живота. И дори когато пораснем, пак трябва да ги почитаме – все пак при нужда можем да ги помолим за помощ!

      Това са причините всяко дете да обича, уважава и почита родителите си. И трябва да помним, че без тяхната помощ ние нямаше да бъдем толкова щастливи и обичани, колкото сме сега!

Константин Върбенов
V в клас
НУКК

* * *

 Защо трябва да почитаме родителите си?  

(номинация за награда в конкурса
на Столична библиотека от 18.12.2008г.)

     Трябва да почитаме родителите си, защото ние сме зависими от тях! Те изкарват парите, за да ни хранят, водят ни в болница, когато има нужда, водят ни на кино, за да се забаляваме. Подкрепят ни, когато трябва да вземем важно решение. Те ни дават вода, подслон, храна и най-вече те ни обичат безусловно много. Ние, децата, много искаме да им подражаваме, защото те са умни, добри с нас, възпитани и грижливи. Например, мама и тати ме водят много често на почивка и винаги, когато аз искам нещо, те изпълняват моето желание. Това е доказателство за това, колко много ме обичат и са готови на всичко за мен. Това не се отнася само за моите родители, а за всички родители в света. Те правят неща, за които ние сме им благодарни: купуват ни всичко, от което се нуждаем, за да сме щастливи! Помагат ни с най-различни неща и не ни се сърдят, когато счупим нещо

     Ние трябва да обичаме и да почитаме родителите, защото те са хората, които са ни отгледали и продължават да се грижат за нас, въпреки някои грешки, които ние правим, но ние не ги правим нарочно, а защото все още сме деца и нямаме житейски опит. Те, родителите ни, знаят това и не ни се сърдят за нищо.

     Аз обичам, почитам и уважавам мама и татко, защото те са моите идоли по дългата пътека, наречена „живот”. Когато моите родители ми се сърдят, аз знам, че те ми се сърдят, защото ме обичат и искат да ме научат да греша по-рядко. Те ме обичат и ще ме обичат вечно, защото са моите родители

21 ноември 2008 година                    

Юлиян Огнянов

V  в клас 

НУКК

* * *

 Защо трябва да почитаме родителите си?  

(номинация за награда в конкурса
на Столична библиотека от 18.12.2008г.)

      За мен моите родители са много ценни. Те са ме създали. Те са ми дали живот, винаги ме подкрепят и ми дават съвети в трудни моменти. Много е важно, че има хора на които винаги мога да разчитам, хора, които да ме подкрепят винаги. Моите родители ме учат от своите грешки, за да не ги повтарям. Те ще ме обичат винаги дори когато греша.

     Родителите ме подготвят за утрешния ден, напътстват ме, защото ще дойде ден, когато сами трябва да се справяме и да знаем какво да правим с живота си.

     Моите родители са много добри. Винаги правят всичко за мен. Уважават мнението ми, грижат за мен и аз съм на първо място в живота им. Биха направили всичко за мен и за го доказвали милион пъти!

     Е, понякога се караме, но е незначително. Всички хора се карат! Най-важно е това обаче, че винаги съм ги обичала, обичам ги и ще ги обичам, защото те са най – важните хора в моя живот. Винаги и за всичко разчитам на тях.

     Много се радвам, че съм се родила в среда на честни и добри, почтени хора каквито са мама и тате. Не бих ги заменила за нищо и никой на света!

     Трябва да уважаваме родителите си затова, че те винаги ще се застъпват за нас и ще ни помагат, защото ние, децата сме на първо място в живота им. Те винаги ще ни обичат и трябва да се отнасяме с уважение към тях.

     Искрено благодаря на своите родители за възможностите, които са ми дали и за начина ми на живот.

     Моите родители са много добри! Грижат се много добре за мен и сестра ми, винаги ми помагат и ми дават добри съвети.

     Веднъж, когато карах ски, паднах много лошо. Върнаха ме бързо в София и ме отведоха в болница „Пирогов”. Там лекарите ме прегледаха, снимаха ме на рентген, а мен продължаваше да ме боли! Мама и татко ме успокояваха и ми казваха, че всичко ще бъде наред. Установиха, че кракът ми е счупен. Майка ми се разтревожи още повече, сложиха ми гипс и се прибрахме вкъщи. Мина месец. Свалиха ми гипса, за да видят дали костта ми зараства. Но какво да видят – на крака ми имаше огромна рана! Отново се обзаведох с гипс за месец, когато и той мина, вече бях почти здрав. Наложи се да се уча да ходя за втори път в живота си. Скоро дойде и рожденият ми ден. Нашите ми подариха електронната игра, за която мечтаех. Много се зарадвах, защото точно такъв подарък очаквах, не само заради тази случка, а и защо те винаги отгатват желанията ми.

     Много уважавам и обичам моите родители. Не само заради грижите им около моя счупен крак, но и заради всичко, което те правят за мен и моята сестра – домашният уют, забавните ваканции, помощта с уроците. Чувствам се обичан у дома. Затова благодаря на родителите си и винаги ще ги обичам.