ПАРИЖ

 

Скъпо дневниче,
влюбена съм в Париж!

Седмицата, която прекарах там беше наистина вълшебна. Всичко в този град, от аромата на кроасани, който се носи във въздуха, до романтичните кафенета по брега на Сена, е очарователно. Мисля, че всеки чут шансон е оставил дълбок отпечатък в сърцето ми.

Това, което ме впечатли най-много в мига, в който заблестяха светлините ù беше Айфеловата кула . На това място кипи веселие и живот!

Тук хората идват, за да споделят нещо специално – гледката. Изумителна е. Просто поглеждаш от върха и сякаш целият свят е твой! Тръпка, която не се забравя, а светлините превръщат усещането в истински спектакъл. Сякаш ято светулки прави пирует в нощното небе.
 

                                         Анна-Мария Димитрова, 6-а клас

преподавател: Марта Николова

 

***

 

 

КУЛАТА "АЙФИ"

    Здравейте деца, моето име е Айфи.

Толкова съм красива, че служа за емблема на модната столица - Париж. Когато бях проектирана от Густав Айфел, много парижани бяха против моя модерен вид. Въпреки това, аз бях напълно готова през 1889 година и хиляди хора се възхитиха на невероятните ми 317 метра височина.

Преди да ме боядисат не изглеждах толкова красива, но когато ме покриха с 60 тона боя, станах невероятна! Не съм дебела, но все пак си тежа 10 000 тона - невъзможно е да се свалят. Да ви кажа честно, боли ме когато стъпвате по моите 1792 стъпала и за това съм благодарна, че има асансьори. Нямам търпение всички вие да ме посетите. Очаквам ви!
   
                                                                                         С любов, Айфи.

 

Бояна Александрова, 6-а клас

преподавател: Марта Николова

 

 

***

 

 АЙФЕЛОВАТА КУЛА
 

Здравейте, аз съм Айфеловата кула! Днес ще ви разкажа за мен.

Висока съм 317 метра, а можете ли да си представите, че тежа 10 хиляди тона! Построена съм в Париж от Густав Айфел и от още няколко известни инженери, за по-малко от две години. Поводът е Световното изложение през 1889 година, което отбелязва стогодишнината на Френската революция. До върха ми се стига по 1792 стъпала, което съвпада с годината на Първата Френска република, но за изморените има и асансьор. Пребоядисват ме на всеки седем години с 60 тона боя и всеки път - с различни цветове и нюанси. Докато 25 работници се мъчат почти една година и половина, аз се опитвам да преброя от колко нита и метални части съм направена. Някои хора ми помогнаха и най-накрая разбрах, че са 2 500 000 нита и 18 000 части. А, забравих да ви кажа, че мога да порастна с 8 см, когато е много топло, защото съм от поцинковано желязо. 

ДОВИЖДАНЕ ДО СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ!                                   

Виктория Цакова, 6-а клас
преподавател: Марта Николова

 

 

***

 

 АЙФЕЛОВАТА КУЛА
 

Стоя пред кулата на инженера Айфел. Над мен се извисява приказна симфония, съставена от осемнадесет хиляди железни пръти. Усещам духа на деветнайсети век. Кулата се извисява изящно, сякаш не тежи десет хиляди тона. Пред мен група китайски туристи стоят безмълвно и чакат реда си.

Изкачвам се по кулата на Айфел. Под мен бавно се разкрива неверояният Париж. Вървя последователно по хиляда деветстотин деветдесет и двете стъпала и усещам прохладния утринен вятър, а китайските туристи бърборят оживено около мен и сочат с ръце във всички посоки.

Стоя на най-високата площадка на кулата на Айфел. Там, където преди седемдесет и две години Хитлер е стоял самодоволно потропвайки с ботуши, мислейки че светът е вече негов. Гледам ширналия се под мен космополитен и вечен Париж и си мисля за труда и интелекта на всички тези французи, построили тази красота. За петдесетте инженери и хилядите работници, скрепили това чудо с два и половина милиона нита. Китайските туристи се блъскат ожесточено с лакти и щракат с фотоапаратите си. Градът им отговаря с блясъка на своите кафенета и едва доловимата романтична мелодия на „шансон”, прекъсвана от поривите на вятъра.

 

 

Иван Кирилов, 6-в клас
преподавател: Марта Николова

 

 

***

 

ЕДНО ГЕОГРАФСКО ПЪТЕШЕСТВИЕ

в света на природните зони
 

В момента пътувам с един джип. Олеле, лошо! Джипът затъна! Уф, целите ми обувки станаха червени от тази кал. Тук е толкова горещо и влажно и май след малко ще завали. Тревата на някои места ми стига до кръста, а дърветата са огромни и от тях навсякъде висят лиани. Майчице, вижте ягуара! Не го ли виждате? Огромен е и е адски бърз. Ооо, там има колибри! Божичко, тази горила идва към нас! Май да бягаме, а? Бягайтеее!!! Скрих се в едни храсти. Леле, там има водопад! Прекрасен е. Тук просто е удивително! Ей, хора къде сте? Слава богу, ето ви! Хайде да избутаме джипа и да си ходим, че чух гръмотевици! Бутайте, бутайте! Най-после успяхме. Да се махаме - започна да вали!

Беше много яко.Ще дойдем и утре, нали хора?


 Сета Райнова, 5-б клас

преподавател: Илонка Цонева