Успехите на Мария Атанасова и нейният преподавател Иван Капурдов

през годините са многобройни.

 В 10 клас бях 7-ма в София на 2-ри кръг и 11-та на Националния кръг с оценка 5,75. В 11 клас бях 3-та в София и отново 11-та на 3-тия кръг, този път - с оценка 6,00. За първи път успях да вляза в първата 10-ка.

 След 7 дни лекции в Биоло-гическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" се проведе изпит. От чети-римата с най-добър резултат беше формиран отбора на България, който ще я представи на Международната олим-пиада в Япония (12-19 юли 2009г). Каквото съм успяла да направя изобщо нямаше да се получи, ако не беше целия преподавателски колектив, разбирането, колегиалността, прекрасната атмосфе-ра, подкрепата, искреността. И това не го казвам като клише или защото "така трябва", а защото наистина го мисля и наистина има за какво да им благодаря.

НУКК ме научи на много - на упоритост, отговорност, последовател-ност, видях как може да се работи качествено в екип, как най-ефективно да се разрешава появил се проблем - като се правят компромиси, изслушват се всички аргументи, намира се най-рационалното решение което да удовлетвори максимално и да ощети минимално всички страни. Наистина видях подкрепа, искрени усмивки и един добре работещ механизъм на ръководене на учебния процес. Да, смея да твърдя, че това училище наистина ни научи да бъдем хора и ни подготви за света след гимназията. Мнозинството от преподавателите неведнъж са ни казвали, че това е тяхната истинска задача и не по-малко важна цел от преподаването на конкретния предмет.

Ако не бе така всичко, което изброих дотук, то след месец аз щях да кандидатствам архитектура, защото това щеше да е сферата, която познавам най-добре, тъй като това работи майка ми. Но благодарение на всеотдайната работа на
г-н Капурдов и неговата постоянност и упоритост, организацията на олимпиадата, допускането на нашето училище до участие в нея ми дадоха шанса да намеря себе си, истинското си аз, моя истински път, по който едва сега тръгвам, защото има още много, много да уча, докато имам възможността да работя като генетик или биохимик. Но това училище и преподавателският колектив ми дадоха личен пример как да се боря за мечтите си и да не се отказвам. Трудности има - да, но няма нищо по-сладко от чувството, което изпитваш след успеха, дължащ се на целенасочени усилия, упоритост и постоянство."